fallback

Старите нови надежди за изграждането на ядрени мощности в България

Отново търсим идеи за реализацията на нов блок в АЕЦ "Козлодуй", а коронавирусът реално замрази работата по АЕЦ "Белене"

08:15 | 29.12.20 г. 5
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

2020 година беше различна. Тя донесе промени в много аспекти на личния и обществения живот и разтърси икономиките. Сега, когато годината е почти история, Investor.bg събра най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция "Икономиката през 2020 г.".

Отиващата си 2020 година безспорно ще бъде запомнена с едно - коронавирус, блокади и липсваща нормална среда за бизнес и личен живот. И както често се случва в енергетиката, когато не знаем накъде да поемем, изваждаме позабравени стари идеи и продължаваме напред. Безспорно енергетиката на страната се намира на кръстопът с планираната енергийна трансформация за ЕС и закриването на въглищните мощности в общността.

Процесът е необратим в целия ЕС, коментираха за Investor.bg от енергийното министерство. Засега конкретните стъпки още не са договорени - това ще стане най-рано към края на 2021 година с окончателното приемане на климатичния закон, но посоката е ясна.

Страните в ЕС ще трябва да развиват нисковъглеродна енергетика - на този етап това са възобновяемите енергийни източници, но и ядрените мощности също са с нисък въглероден отпечатък. От Брюксел са категорични - страните в общността сами определят какви да бъдат енергийните мощности, стига да отговаря на заложените екологични цели.

Делът на ядрената енергия в енергийния микс на България е около 37%, осигуряван от двата работещи блока на АЕЦ "Козлодуй". В проекта за нова енергийна стратегия, разработен от Министерството на енергетиката, до 2050 година е предвидена нова 2000 мегавата ядрена мощност. Това са двата блока на АЕЦ "Белене", но само няколко месеца по-късно отново се появи идеята за строеж на нов блок в АЕЦ "Козлодуй" с нови, модерни американски технологии, които да работят през следващите 60 години.

Този сценарий вече беше на дневен ред през 2013 година, когато тогавашният енергиен министър Драгомир Стойнев пътува до САЩ, за да подпише споразумение с Westinghouse за изграждане на реактор по технологията АР 1000 в Козлодуй. Тогава реакторът беше анонсиран като ... последната и най-модерна технология в света, която ще работи в следващите 60 години. Едно от последните решения на отиващото си правителство на Пламен Орешарски тогава беше сключване на споразумение с американския производител с уговорката, че то трябва да бъде потвърдено от следващото правителство на страната.

Това така и не се случи, макар че работата по нова мощност в АЕЦ "Козлодуй" не е спирала и в първите месеци на тази година Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) одобри площадката, която има и положителна Оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС).

През 2013 година АР 1000 все още нямаше лиценз за работа в Европа, а по света бяха в процес на изграждане само няколко реактора от това поколение - в САЩ и Китай.

Седем години по-късно ситуацията не е много по-различна, защото междувременно Westinghouse изпадна в несъстоятелност след загуби от 9 млрд. долара и прекрати някои свои проекти, включително и във Великобритания.

Компанията вече има лиценз за дейност в Европа, издаден от британската Комисията за ядрено регулиране през пролетта на 2017 година, но все още никъде на Стария континент не се строи реактор от този тип.

По отношение на финансовата страна на VІІ блок на АЕЦ "Козлодуй" през пролетта на 2015 година от Westinghouse показаха проекта, според който базовата цена на електроенергията, произведена от реактора, би била 75 долара за мегаватчас. Разходите за изграждането на блока бяха 5,3 млрд. долара.

Какви ще бъдат изчисленията днес ще видим в първите месеци на 2021 година, когато ще приключи работата на работната група, създадена, за да води преговори с американски разработчици на ядрени технологии.

lomonosov

Плаващата АЕЦ "Академик Ломоносов". Снимка: "Росатом"

Сложна е ситуацията и с малките модулни реактори, сочени като вариант за българската енергетика от премиера Бойко Борисов. Тези разработки са сочени като бъдещето на ядрената енергетика, но все още има и някои слабости, включително и финансовата - ще могат ли да бъдат конкурентни на падащите цени на електроенергията от възобновяеми източници.

Русия има напредък в тази област и през май 2020 година въведе в експлоатация първата плаваща АЕЦ в света - "Академик Ломоносов", с мощност от 70 мегавата.

Пет обвързващи оферти за АЕЦ "Белене"

Пандемията от коронавируса замрази търсенето на стратегически инвеститор в разработвания повече от 40 години проект за втора ядрена централа у нас. Процедурата е на такъв етап, при който потенциалните инвеститори трябва да се запознаят с проекта физически в информационната зала в Националната електрическа компания (НЕК).

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 11:29 | 14.09.22 г.
fallback